За мен в: Google :: Linkedin :: Facebook :: Twitter ::

четвъртък, 14 март 2013 г.

МОЕТО ЗЛАТО

Някъде далеч, отвъд планините, лежи мойто Злато заровено,
от материално и низко останало непокътнато,
по-скъпо от всички пари на света, То бе светлината на дните отровени,
в които на земята пленяваше ме самотата,
и само мрак и несигурност запълваха мислите ми.

В залеза на дните, мисълта ми за Него бе и красива, и тъжна,
поради туй, че оставаше в далечния край на тъжната бездна
от несполуки, неуспехи и грозни падения.

Далечно остана ми То в красивите спомени,
завръщащи се в нощи поробени
на задачи несвършени и на стремежи несподелени.

От светлинка в мрака превърна се То в сив контур
на моя опит несполучлив да не вадя оръжието от кафявия кобур.

То адски мило ми е и не бих Го заменил за ничие благо,
защото за Него живота си дадох и мъка пролях,
в самотните дни по пътя трънлив,
аз дадох Му всичко и останах милостив.

Ала пистолетът ми гръмна! Него убих ли
или просто се чудих - останах ли жив
по пътя на тъмната безизходна гора,
застанала на прага на жадуваната зора,
която остана си заклещена в мен,
в спомена за вековния дъб със златна кора.

Този тъмен портрет на моя вечно неспящ противник проклет,
преследвал ме във всеки момент и изниквал в моменти неканен,
жадуващ да оплете краката ми в плет и заробен в убийствен обет
на обещание да се скитам несигурен и клет,
в дни на наситена, пълна със мерзост плява и гнет.

Той силен е и се бори непрестанно със мен,
да застане на пътя ми, да оплете мислите в плен.

Опита се да се намърда на място несвое,
ума атакува, за да вземе нещо несподелено.

Прокуди ме от място свещено,
на спомени, идеали и мисли просветени.

Постави ръка върху богатства несметни,
натрупани със сила, мъдрост и усилия човешки.

А мене запрати по път широк и безцелен,
на калдъръм висок, с камъни стари, безбройни,
донесени от приливи на реки неспокойни,
в които строени изтичат се спомени за моменти недостойни.

И така години наред, остана си Той крал на богатство,
а аз със погледа блед, борих се да открия границите на старото кралство,
в което аз и Той бяхме едно и трупахме Златото на нашето познанство.

Тогава Той не беше дракон с грива от огън и кръв,
а беше до мен, поощряваше ме, бе сред чудаците пръв.

Той и То обаче остават си едно,
мечта, идеал и злато, което аз искам обратно,
отново в мен да се вселят и да не остават в незнайно място,
различно, в което помежду си да си пречат взаимно.

Някъде далеч отвъд планините лежи моето Злато заровено,
някъде на хоризонта издига се Той, мръсникът проклет,
някъде в спомените ми това богатство бе от мен утаено,
някъде в пустошта Той настани се във мен.

Рогът зазвънява отново във домена на нощта,
а аз отново се скитам и прекроявам силата и мощта.

Тази мощ, със която отново
ще открия богатството си неприкосновено -
на никого не го давам, то остава си мое -
и макар от погледи алчни то да бъде доловено,
аз ще го върна на мястото, превърнало се във усое.

И тогава планините ще са в далечината,
а Златото ще е в ръцете ми,
Той ще бъде пак в мен, но не като злодей,
а като спомен за това, че Златото,
което е в теб, не бива да оставяш
във ръцете на живота проклет.

понеделник, 10 декември 2012 г.

Carpe diem


Когато те боли, трябва да си искрена със себе си.

И не е важно дали си тъжна или щастлива, а дали си опиянена от случващото се. И когато си, понякога плачеш.

Плачеш, когато боли. Боли те, когато се опитваш. Опитваш се, защото вярваш в хубавото.

Какво да кажеш на този, който отваря сърцето си само за себе си и който превръща своята посредственост в твоя?

Нищо. Carpe diem и му разкажи му играта.

Спри го, защото когато ти е гадно, оковаваш желанието си да се бориш.

Поеми въздух и си почини, за да може утре да си отново със себе си.

С.

---
по мисли на http://j0ruuu.blogspot.com/2012/12/carpe-diem.html

неделя, 28 октомври 2012 г.

Тегава среда

Деба и тегавата среда, в която живеем.

Борим се със зъби и нокти, и с цяло сърце, ама нещата не стават.

Не, че Някъде се борят за някакви величествени идеали, но поне истината не се извърта -

Онова, което дразни и което понякога изморява, и те вкарва в много мисли.


Те видяха ли страната освободена? Те видяха ли сбъдването на Идеала?


Да сбъднеш мечтите си е лукс и ако успееш да сбъднеш една или две значи си късметлия.

Бориш се до край.

Не, че някой ти гарантира, че ще видиш плодовете от труда си, но пък поне си опитал.

Нека заради това името ти да се помни, когато вече те няма.

Не спираш да се опитваш и да даваш най-доброто от себе си.

Дали ще стане или не, няма значение.


Не идеализъм като нещо абстрактно и романтично, а -

Идеали.

Те задоволяват стремежа.

петък, 4 май 2012 г.

Cor cordium


Здрасти, Рачка.

Не дойдох на погребението, защото не се сбогуваме.

Ти отиде някъде и не си тук само тялом. Духът ти оцеля.

И смъртта не успя да го пречупи.

Пазя това дълбоко в себе си и не спирам да общувам с теб.

Знам, че не мога да те върна и знам, че само трябва да преценя как да запълня времето си - на това се учехме, нали помниш? В онези вечери, когато другите спяха, а с теб висяхме по нощите и бачкахме.

На теб времето все не ти достигаше, но ти пак успя да оставиш черта след себе си.

Теб Те прибра твърде рано, но ти пак успя да ни оставиш много спомени.

Ти не умря, братко.

И това не можа да те спре.

Затова се виж с Останалите. Те са някъде там и ще те посрещнат.

Кажи им, че сме приятели и им разкажи колко и какви глупости сме правили в България и чужбина.

По-късно, някой ден, ще дойда и аз, и пак ще си обикаляме.


А когато този момент настъпи - знайте, запомнете и кажете, че съм живял по времето на Рачо Колев! Споменете си.

И знайте колко горд съм бил, че съм го познавал.




А аз съм тук, бате Рачо. Продължавам напред, както ме научи и ако има нещо, чуваме се.

* cor cordium (от лат.) - сърце на сърцата - от Пенчо Славейков - линк

** вижте и статията "Имате съобщение" на колегата Иво Иванов за Рачо - линк


------------------------------------------------------

Рачо Колев е роден на 3 юни 1977 г. След дълга борба с рака си отива на 12 април 2012 г. Завършва история в СУ. Работи в Sportal.bg от самото създаване на сайта. Участва активно в няколко благотворителни кампании. Голям мой приятел - закриля ме и ме подкрепя, откакто започнах да работя на 16. Коректив и пример за професионално подражание. Всеотдаен и себераздаващ се. Със страхотни спомени от излизания, морета, мачове, пътувания из Европа и множество други. Винаги ще съм ти благодарен, братко. 

Вечен.


- Рачка, опитахме, бате.
Не вярвах, че няма да успеем.

Унгария, 2008 г.

сряда, 11 април 2012 г.

Оптимизъм


Оптимизъм - среден пръст, когато знаеш и запалена факла, когато - не.

Песимизъм - никога. Само оптимизъм и само информираност.

Хората, които владеят света, са онези, които гледат само напред и нагоре, търсят обстоятелствата, които са им изгодни и ако не ги намерят, просто ги създават.

1) кур за наивността - на този свят има една реалност и тя е достатъчна - да си позволяваш да я гледаш от различен ъгъл е артистичен лукс, който завършва с трагедия

2) навсякъде е кафево - системата е такава,това ще бъде лайтмотив в съществуването и на много следващи поколения - стискаш зъби и си играеш твоята игра - само тя има значение

3) хората за които си струва са малко - ако бяха много нямаше да е интересно - кофти е ако не са в твоето обкръжение обаче

4) частици живот даваш на себе си - превръщаш частиците в парчета и си ги подаряваш - да даваш на другите е лукс, затова даваш само на отбрани

5) романтиката е способността на един човек да накара другия да изпитва блаженство в моментите, в които това може да доведе до симфония от чувства - басните с розовите принцеси са утопия

6) идеалистичните представи трябва да се заместят с идеали - първите са плод на наивността, за която стана въпрос в 1), а вторите са резултат от упорит труд и вяра в собствените възможности, в това, че на този свят се случват и добри, и лоши неща. Това, което е хубаво да разбереш, е какво искаш да правиш с времето и с живота си. А това от своя страна е - Оптимизъм. :)

7) е добро число - М.Ж.