Carpe diem

Когато те боли, трябва да си искрена със себе си.

И не е важно дали си тъжна или щастлива, а дали си опиянена от случващото се. И когато си, понякога плачеш.

Плачеш, когато боли. Боли те, когато се опитваш. Опитваш се, защото вярваш в хубавото.

Какво да кажеш на този, който отваря сърцето си само за себе си и който превръща своята посредственост в твоя?

Нищо. Carpe diem и му разкажи му играта.

Спри го, защото когато ти е гадно, оковаваш желанието си да се бориш.

Поеми въздух и си почини, за да може утре да си отново със себе си.

С.

---
по мисли на http://j0ruuu.blogspot.com/2012/12/carpe-diem.html

Тегава среда

Деба и тегавата среда, в която живеем.

Борим се със зъби и нокти, и с цяло сърце, ама нещата не стават.

Не, че Някъде се борят за някакви величествени идеали, но поне истината не се извърта -

Онова, което дразни и което понякога изморява, и те вкарва в много мисли.


Те видяха ли страната освободена? Те видяха ли сбъдването на Идеала?


Да сбъднеш мечтите си е лукс и ако успееш да сбъднеш една или две значи си късметлия.

Бориш се до край.

Не, че някой ти гарантира, че ще видиш плодовете от труда си, но пък поне си опитал.

Нека заради това името ти да се помни, когато вече те няма.

Не спираш да се опитваш и да даваш най-доброто от себе си.

Дали ще стане или не, няма значение.


Не идеализъм като нещо абстрактно и романтично, а -

Идеали.

Те задоволяват стремежа.

Cor cordium

Здрасти, Рачка.

Не дойдох на погребението, защото не се сбогуваме.

Ти отиде някъде и не си тук само тялом. Духът ти оцеля.

И смъртта не успя да го пречупи.

Пазя това дълбоко в себе си и не спирам да общувам с теб.

Знам, че не мога да те върна и знам, че само трябва да преценя как да запълня времето си - на това се учехме, нали помниш? В онези вечери, когато другите спяха, а с теб висяхме по нощите и бачкахме.

На теб времето все не ти достигаше, но ти пак успя да оставиш черта след себе си.

Теб Те прибра твърде рано, но ти пак успя да ни оставиш много спомени.

Ти не умря, братко.

И това не можа да те спре.

Затова се виж с Останалите. Те са някъде там и ще те посрещнат.

Кажи им, че сме приятели и им разкажи колко и какви глупости сме правили в България и чужбина.

По-късно, някой ден, ще дойда и аз, и пак ще си обикаляме.


А когато този момент настъпи - знайте, запомнете и кажете, че съм живял по времето на Рачо Колев! Споменете си.

И знайте колко горд съм бил, че съм го познавал.




А аз съм тук, бате Рачо. Продължавам напред, както ме научи и ако има нещо, чуваме се.

* cor cordium (от лат.) - сърце на сърцата - от Пенчо Славейков - линк

** вижте и статията "Имате съобщение" на колегата Иво Иванов за Рачо - линк

------------------------------------------------------

Рачо Колев е роден на 3 юни 1977 г. След дълга борба с рака си отива на 12 април 2012 г. Завършва история в СУ. Работи в Sportal.bg от самото създаване на сайта. Участва активно в няколко благотворителни кампании. Голям мой приятел - закриля ме и ме подкрепя, откакто започнах да работя на 16. Коректив и пример за професионално подражание. Всеотдаен и себераздаващ се. Със страхотни спомени от излизания, морета, мачове, пътувания из Европа и множество други. Винаги ще съм ти благодарен, братко. 

Вечен.

- Рачка, опитахме, бате.
Не вярвах, че няма да успеем.

Унгария, 2008 г.

Оптимизъм

Оптимизъм - среден пръст, когато знаеш и запалена факла, когато - не.

Песимизъм - никога. Само оптимизъм и само информираност.

Хората, които владеят света, са онези, които гледат само напред и нагоре, търсят обстоятелствата, които са им изгодни и ако не ги намерят, просто ги създават.

1) кур за наивността - на този свят има една реалност и тя е достатъчна - да си позволяваш да я гледаш от различен ъгъл е артистичен лукс, който завършва с трагедия

2) навсякъде е кафево - системата е такава,това ще бъде лайтмотив в съществуването и на много следващи поколения - стискаш зъби и си играеш твоята игра - само тя има значение

3) хората за които си струва са малко - ако бяха много нямаше да е интересно - кофти е ако не са в твоето обкръжение обаче

4) частици живот даваш на себе си - превръщаш частиците в парчета и си ги подаряваш - да даваш на другите е лукс, затова даваш само на отбрани

5) романтиката е способността на един човек да накара другия да изпитва блаженство в моментите, в които това може да доведе до симфония от чувства - басните с розовите принцеси са утопия

6) идеалистичните представи трябва да се заместят с идеали - първите са плод на наивността, за която стана въпрос в 1), а вторите са резултат от упорит труд и вяра в собствените възможности, в това, че на този свят се случват и добри, и лоши неща. Това, което е хубаво да разбереш, е какво искаш да правиш с времето и с живота си. А това от своя страна е - Оптимизъм. :)

7) е добро число - М.Ж.

Да продължиш (Letting go)

Пак започвам нещо от нулата, хвърлям сърцето си и всичко и или някой идва и ми го взима или просто всички си тръгват.

Предполагам с него е било същото - и той е обичал това, което прави и той е вярвал в идеята, но накрая всичко се е провалило.

И аз допуснах грешки, и той също.

Аз не смятам, че това, което направих беше повод за провал.

Както и не мисля, че нещо ми липсваше или че не успях да постигна.

Просто понякога пробваш нещо и то не става.

И дори и когато не ставаше, аз пак се опитвах, пак дадох всичко от себе си, даже и отгоре, за да го спася.

В един момент - за доброто на човечеството - просто трябва да се откажеш, да се успокоиш, да продължиш напред и да се подготвиш за хубавите неща, възможности и хора, които ще се появят на хоризонта.

Когато се успокоиш, че не ти винаги и не на всяка цена контролираш нещата, тогава ще ти олекне. - ВЛ

И на мен ми е адски трудно. Адски. Да си помислиш в такъв момент, че да не се беше раждал такъв, щеше да е по-добре. Да беше с по-лековато мислене. Да не се товариш. Но... природа.

Толкова години, в които съм се бунтувал. Тропал съм с крак. Крещял съм от ярост, че съм прав. Че всичко ще се промени. Но накрая - преглъщаш, че не всичко зависи от теб. Че не може всичко да опира до теб и твоите способности. Е, не е справедливо - да, но сега се сещам за Рачо Колев, за Стилян Петров, за останалите....

А тяхното справедливо ли е?

- :(

Проблемът е, че последно време си стоя на балкона, отпивам си от уискито и си мисля, че това, което до сега имах като възприятие, не е много така.

До сега смятах, че всичко зависи от това, което правиш - в ежедниевието си - като дребни неща: да не правиш боклук по улицата; да ставаш на възрастен човек в градския; да бъдеш прям и чист в главата си като намерение, като отношение към света; да се държиш добронамерено; да даваш за благотворителност; да бъдеш съпричастен.

И че правейки всичко това Бог, съдбата, невидимите сили или всичко това взето заедно - вижда - и че това ще ти се върне.

- a sega ?

Сега обаче почвам да си мисля, че не е така. Т.е. то пак има значение - ти пак бъди чист в намеренията си, пак бъди човек. Но това не означава нищо.

И Рачо е такъв човек - но го удари тежко заболяване. И Стенли е така - но го шибна и него. И още други.

И самият аз - ето - давам каквото мога - полагам усилия - боря се - и не за първи път нещата не се получават. И колкото и да търся Проблема в мен, не го намирам. Така и не намирам причината лошите неща да се случват на хора като Рачо и Стенли, но те очевидно просто се случват.

И за това нямам обяснение.

А и за други неща.

:/