Пътят

Всичко е едно приключение, на което не знаеш края.

Натъкваш се на изненади из върхове и долини, из прави участъци и завои.

Понякога докато си вървиш по пътя се чудиш дали не изживяваш най-лошия си период.

Но всъщност ако стигнеш до края и преминеш през всичко, което те е спирало, ако все още не си забравил защо си тръгнал, ще се убедиш, че това, което не те убива, те прави по-силен.

И че положените усилия са си стрували.

Побеждаваш Себе си - побеждаваш всички.

Пътят е Велик.


(за Рачо Колев - ще пребъдем и този път)

Молитва

Молитва за Човека в човека.

Отправена към онова, в което вярва.

Когато трудности се насъбират.

И когато не е бяг, 

а спор с тях.

Когато решението им е решаването.

Не подминаването, не "да се преспи", не "да се забрави".

Молитва за откритието.

За личната истина - сама и най-правилна, 

недокосната от многото мнения.

За сърцето, което осветява.

За пътя, който е всичко в мисията. 

За устрема, приятел наш.

За търсенето, 

в което накрая Божията милост оставя по нещо и за нас:

Проблемчета пукнете дружно в този час.

Амин.

На път към вкъщи

Всеки Пътува. Всеки иска да опознае Света. Всеки иска да види Забележителностите на нашето Съществуване. Всеки търси нови Контакти.

Всеки си избира Маршрута.

Всеки търси нови Дестинации. Всеки се опитва да намери нови Усещания. Всеки се среща с Нови хора. Всеки изживява любопитни Емоции.

Всеки се Радва на това. Всеки се впуска в нови Преживявания. Всеки иска да стигне до Върха на света.

Всеки се Разочарова. Всеки се сблъсква с Трудности. Всеки плаче.

Всеки търси Себе си. Всеки се Бори. Всеки Иска. Всеки търси своята Истина.

Всеки се Влюбва. Всеки си Загубва ума. Всеки прави Грешки.

Всеки Тъгува. Всеки изпада в състояние, което го кара да се Чувства сам.

Всеки си прави Равносметка. Всеки иска По-добро.

Всеки сяда да си Помисли. Всеки прави една крачка Назад. Всеки Преосмисля.

Всеки Пораства. Всеки се Срива. Всеки забавя Движението.

Всеки отново и отново се Въздига. Всеки започва да се бори Отново. Всеки се Учи.

Всеки се връща вкъщи и тръгва Пак. По пътя. Защото Той е Всичко.

Пътят е Всичко за Всеки.

(Пътува, света, забележителности, съществуване, контакти; маршрут, дестинации, усещания, нови хора, емоции, радост, преживявания, върхове; разочарования, трудности, плач, самоувереност, борбеност, желание; истина, влюбване, загуба, грешки, тъга, самотност; равносметка, бъдеще, размисъл, минало, порастване, сриване, движение, въздигане; търпение, опит, постоянство, дързост - същата статия в по-кратка версия, съставена само от думите с главни букви)

Diddy e прав - по-добро място от вкъщи няма. От там започва Всичко.

You can't hide, you can't run

Има моменти, в които искаш да избягаш. От проблемите, от ежедневието, от злобата и др. Бягайки обаче, бягаш от не кой да е, а от самия себе си. Аз не искам да бягам от себе си. Аз не искам и да ме мързи, но винаги си отивам в един затворен свят на безгрижие. Това си е едно мое пространство, в което нямам задължения и няма кой да ми държи сметка.

Не казвам, че е зле. Всеки трябва да си има места, пространства, измерения, в които да бяга. Това е жизнено необходимо за запазването на баланса вътре в теб. Проблемът е, ако се застоиш по-дълго. Когато безгрижието започне да ти харесва. Скатаваш се. Търсиш си оправдания и ги намираш. Несъзнателно затъваш.

Човек бяга в своите пространства след като е свалил някакъв товар от раменете си. Чувстваш се добре, чувстваш се голям и си взимаш почивка. А "почивка" няма. Борбата е всеки ден. И докато се наслаждаваш на предишни постижения, други си отварят пътя към победата. Правилата на играта са жестоки и не ти позволяват да се отпускаш.

Предполагам, че Dilated Peoples в крайна сметка са прави - You can't hide, you can't run.