Има моменти, в които искаш да избягаш. От проблемите, от ежедневието, от злобата и др. Бягайки обаче, бягаш от не кой да е, а от самия себе си. Аз не искам да бягам от себе си. Аз не искам и да ме мързи, но винаги си отивам в един затворен свят на безгрижие. Това си е едно мое пространство, в което нямам задължения и няма кой да ми държи сметка.
Не казвам, че е зле. Всеки трябва да си има места, пространства, измерения, в които да бяга. Това е жизнено необходимо за запазването на баланса вътре в теб. Проблемът е, ако се застоиш по-дълго. Когато безгрижието започне да ти харесва. Скатаваш се. Търсиш си оправдания и ги намираш. Несъзнателно затъваш.
Човек бяга в своите пространства след като е свалил някакъв товар от раменете си. Чувстваш се добре, чувстваш се голям и си взимаш почивка. А "почивка" няма. Борбата е всеки ден. И докато се наслаждаваш на предишни постижения, други си отварят пътя към победата. Правилата на играта са жестоки и не ти позволяват да се отпускаш.
Предполагам, че Dilated Peoples в крайна сметка са прави - You can't hide, you can't run.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1-B RSS (Atom)
"Проблемът е, ако се застоиш по-дълго. Когато безгрижието започне да ти харесва. Скатаваш се. Търсиш си оправдания и ги намираш. Несъзнателно затъваш".
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти за тези думи. За първи път срещам толкова ясно написани своите собствени мисли...за празните пространства, в които бягам, отвратена от духовната и интелектуалната пустота на хората, уморена от непрестанния ритъм на самоусъвършенстването ми, което малцина могат истински да оценят.
Всяко постижение ми оставя все по-горчив привкус в устата, досадило ми е от битки срещу кухи брони, движени само от амбиция.
Но докато се крия от нещата, които не ми харесват в този свят, и се поставям над тях, всъщност затъвам по-дълбоко.
Но може би има надежда. Съществуват и хора, които са способни да публикуват такъв тип постинг. Хора с мнение, с идея.
Продължавай да пишеш, продължавай да мислиш така. На блога ти се натъкнах съвсем случайно, но той осмисли вечерта ми. Поздрави.
Радвам се, че ти е харесало. Благодаря за хубавите думи.
ОтговорИзтриванеИначе надежда има. В живота се случват хубави работи, понякога ненадейно - точно по начина, по който си открила сайта.
Никога не се отказвай.
We Believe.